„Изисква се да имаш голяма доза лудост, не само любов към професията, за да се задържиш и оцелееш в днешно време.

„Изисква се да имаш голяма доза лудост, не само любов към професията, за да се задържиш  и оцелееш в днешно време.“

Скрит на тихо място на 6 км от София, далеч от забързаното ежедневие на големия град, ресторант „Червиляка“ вече 13 години радва клиентите си с безупречни храна и обслужване. 

Зад всичко това стоят неимоверните усилия на Долорес, Йоан, Теди, Добромир и Мишо. 

Ресторантът, както може да се досетите е семеен. 

Долорес, Йоан и Теди са добрите духове в кухнята. Долорес е майка на Йоан и Мишо. Дълги години работи като готвач из софийските заведения и именно тя пробужда искрата на любовта към кулинарията в Йоан. Това помага скоростно след завършването си той да стигне до позиция главен готвач. 

Теди е половинката на Йоан. Двамата съчетават личния и професионален живот ведно от 8 години, макар че с график 6 на 1 дни, за личен живот почти не остава време. Но това не е проблем, когато харесваш работата си.

Добромир е баща на Йоан и Мишо. И както е грижата на бащата в живота всичко да е наред и обезпечено, ролята му в семейния ресторант е същата – той се грижи за бара, поддръжката на ресторанта и най-важното – доставката на продукти. 

Мишо освен, че сервира и се грижи за добрия имидж, уют, реклама и всички грижи покрай заведението, приготвя сладките изкушения в ресторанта. Открил страстта си към шоколада случайно и се оказва, че имат непреодолима власт един върху друг.

От тогава тази страст радва не само него, но и клиентите на ресторанта, като това не може да се опише, просто трябва да се опита. А за сервитьорската професия споделя:

„Сервитьорът е лицето на екипа и ресторанта. Обслужването трябва да е ненатрапчиво, любезно и старателно. Колегите ми сервитьори са професионалисти, които са избрали да работят при нас, а не в София или другаде, защото са сигурни в качеството, което предлагаме. Усещаме удовлетворението от работата, когато я свършим както трябва, клиентите са доволни и ни се радват.“ 

Пъзелът от детайли е събран в цялостта си, благодарение на сплотеността на семейството, любовта и всеотдайността на всеки един към това, което прави и общата лудост по оцеляването на „нашето си място“.  Работата е 6 от 7 дни седмично, понякога 7 от 7, неблагодарна, но остава удовлетворението от това, че го правиш за себе си  - никой не би оценил положения от теб труд, било финансово или морално, по-добре от теб самия! 

Трудно ли е -  ДА, но си заслужава!